Exodus 13

1Господ каза още на Моисей:

2 ^a Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда ▼

▼ 13:2 От евр. отваря утроба.

между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое.

3 ^c Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.

4 ^d Вие излизате днес, в месец Авив.

5 ^e И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.

6 ^f Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа .

7 ^g Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.

8 ^h И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

9 ⁱ Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.

10 ^j И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.

11 А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,

12 ^k тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа .

13 ^l А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре ; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

14 ^m После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;

15 ⁿ понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.

16 ^o Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.

17 ^p А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път ; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

18 ^q Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

19 ^r Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.

20 ^s И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.

21 ^t И Господ вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.

22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.